Джинджифил

Известен е в Индия и Китай още от самата древност, Джинджифила е една от първите източни подправки, достигнали до средиземноморския бряг. Стайният Джинджифил бил популярен сред моряците още в 5-ти век – те вземали саксии с растението на дълги пътувания. Корен от него защитавал от скорбут и морска болест.

Древните лечители са почитали Джинджифила заради благотворната му сила. Коренът на Джинджифила съдържа много необходоми аминокиселини за организма, богат е на витамини С, В1, В2 и А, соли на магнезия, фосфор и калций.  Конфуций (557-479 г. пр.н.е.) го споменава в своите „Аналекти“ – не сядал на масата без него. Според по-късни документи джинджифилът е внасян в Китай от Югоизточна Азия. Арабските търговци държали в тайна местата, от които го вземали. Разказвали на купувачите – жителите на Древна Гърция, Римската империя и Източна Африка /около 13 век/ – че “Джинджифилът расте на края на земята, охраняван строго от дракони”.

Той бил особено популярна подправка през средните векове. Улиците, където се продавали подправки носели името “Джинджер стрийт”.

 

Наименованието “Джинджифил” е от санскритски и означава “рогат” – заради формата на Джинджифиловия корен. Съдържа около 3% есенциални масла, които придават екзотичния му аромат. Ароматните му масла съдържат различни фитохимикали. В най-голям процент е съдържанието на зингибирин, а в по-малки концентрации бисаболин и фарнезин. Освен етерично масло, в коренището се съдържат смоли, полизахариди и флавоноиди.

 

Билката притежава антибактериални и противовирусни свойства и спира развитието на инфекции, причинени от трихомонас и салмонела.

 

Коренището на Джинджифила и етеричното масло стимулират стомашните жлези, действат противомикробно и служат като тонизиращо средство. Прилага се при:

  • простудни заболявания;
  • кашлица;
  • хрема;
  • възпаление на гърлото;
  • при нарушено храносмилане;
  • като диуретично средство

 

Джинджифилът има антибактериални, аналгетични и успокоителни действия. Помага и при проблеми с храносмилането, тъй като повишава работата на жлъчката. Той съшо оказва силна подкрепа на организма при грип или настинка.

 

В комбинация с други билки, Джинджифила увеличава тяхното действие!

 

Аналгетичната му активност е свързана с потискане на брадикинина – субстанцията, която играе основна роля за възникването на болковия синдром.

Билката се използва при съсирването на кръвта, понижава на холестерола и триглицеридите. Тези качества на билката са полезни при лечението на варикозна болест, флебита и атеросклерозата.

При болните от язвена болест джинджифилът се явява отлично средство за потискане на стомашната секреция, на болката и особено на кръвоизливите.

 

Свойства:

Активните му вещества пряко влияят на ванилоидните рецептори, отговорни за болката. Свойствата му се дължат на две основни съставки – шагол и гингерол, които имат силни противовъзпалителни и антиоксидантни свойства.

Той е един от най-мощните антиоксиданти.

Интересът към него се засилва в сезона на настинките поради антисептичните му свойства. При болки в гърлото повлиява изключително добре .Също така тонизира и помага при възстановяване.

Освен това, както и чесънът, и джинджифилът съдържат веществото алицин, чието действие може да се сравни с това на антибиотиците. То действа изключително силно имуностимулиращо, противовирусно и антибактериално. На него се дължи и парливият вкус.

Джинджифилът още  чудесно стимулира храносмилането и подобрява чревната перисталтика. Освен това успокоява лигавицата на стомаха и балансира секрецията на стомашни сокове. Коренът е отлично средство за пречистване на организма и за отслабване. Джинджифилът разширява кръвоносните съдове и подпомага кръвообращението.

 

Джинджифилът е бил използван в Азия в продължение на хиляди години за облекчение от:

  • катари;
  • обструкция на дихателните пътища от секрети;
  • кашлица;
  • синузит;
  • болки в гърлото;
  • артрит;
  • ревматизъм;
  • навяхвания;
  • мускулни болки и страдания;
  • диария;
  • колики;
  • спазми;
  • стомашно разстройство;
  • треска;
  • грип;
  • втрисане и инфекциозни заболявания